"We overcome 60 seconds, with the strength we had toget :: Витоша е странна понякога

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.11.2008 21:29 - Витоша е странна понякога

Автор: kdraganof Категория: Лични дневници

Прочетен: 837 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 24.03.2013 15:25

И така мисля да започна необичайно, вмъквайки леко унифицираното ми мислене в темата за планината. Тя е величествена, като цяло, не вярвам някой да оспори това твърдение? Величествеността не се изразява само в това, че е една маса от земя, камъни, издигаща се на километри (в случая с Витоша, не знам колко точно е височината), но това не е толкова важно. Първо - тя е проводник на идеите, които се загнездват в главата и не искат да бъдат осмислени от влиянието на градския живот. Да, там горе има една дистанцираност, сякаш съм сам със себе си и креативен. Вървя, вървя и все повече ми се иска да се изкача нагоре, досущ като въжделенията които се опитва да достигне, макар и в мислите нормалният хомо сапиенс. А колкото повече изкачвам тази могъща маса, толкова по бурни стават размислите ми, ако ми каже някой, че няма такива, да отиде бързо и да се консултира със специалист. Но там горе специалисти няма, всички се потят и чувстват потребностите си, аз ги чувствам също, защото съм тук и сега. Ако щете вярваите в планината има някаква магия, има една песен на Girls Under Glass /electro, industrial група/ - "Don"t Be Afraid" ("Не се страхувай"), днес докато я слушах, там горе, се замислих, че съм сам там и няма от какво да ме е страх. Та в песента се пее - "Не се страхувай да вървиш в тишина", аз не се страхувах, даже това ме зареждаше, чувах шума на листата, самотни по цели нощи, там в тишина. И това ме караше да споделя вътрешното си чувство към природата, а тя беше толкова оранжево-тиха. Та мисля след час да си пусна и "The Fall" ("Есента") на Ministry, също велика песен за там, за моментите в които съм сам горе, но тя е леко депресивна на фона на шумящите дървета в планината. Но, ще си я пусна вкъщи. Отвъд мислите свързващи музиката с Витоша, не ми се ще да се отегчавам от природата, защото и там има опаковки, пликове и всякакви други urban-junk елементи. От които вече София е заприличала на подвижен инкубатор за смет. Затова ходейки при своите мисли там горе, не е нужно да срещам елементи на упадък, смятам, че страда природата. А това че и там е пренесен градския junk, говори затова, че искаме да урбанизираме и мястото което ни дава душевен мир, аз не искам това, искам да я виждам (планината) естествена и бликаща от ухание на живот, свой собствен. Толкова е малко, иначе къде можеш в центъра (даунтаун бейби) да изкачиш връх, и да си събереш мислите, под оглушителния рев на автомобили, и жуженето на стрес атмосферата на големия град. А горе е лесно, отивам и съм хай-енд позитив. Затова блокирам ърбън мотивацията за унищожение на природата и превръщането и в квартал на града, и обичам планината, въпреки че е величествена маса, аз и от там започнах, не е необичайно като че ли, горе е друго, начин на живот му казват.

Нагоре