Столът на който беше седнал, издайнически припукваше от време на време, когато се наместваше по удобно. Догаряше фас между пръстите му, а на него мислите му бяха заети с това как оцеля предната вечер, след бурния секс на който се подложиха с негова стара позната. Не бе я виждал от години, какво завръщане само. Първично и декадентски сляпо за сивата околност. Отдаване до гънките на плисираната и пола. Докосваше я, опитваше я, разкрепостяваше я и тя него, побъркваха се взаимно. Желанието ги правеше сладки бозайници, глухи за околността, и съсредоточили се върху себе си и това да си доставят колкото се може повече удоволствие един на друг. Преплитаха босите си крака, но затоплени от бушуващата кръв, която като че ли можеше да избие изпод кожата, под напора си, и да опръска всичко наоколо. Да оцвети тапетите в спалнята и да доукраси шарената нощна лампа с фини капчици.
Прегръщаше я нежно и и шептеше сладките думи каращи я да тръпне от желание. Тя го обвиваше с нежните си ръце и го целуваше по врата, впивайки от време на време маникюра си по гърба му.
Наслада, старо завръщане, копнеж и безпаметност. Да така си спомняше отминалата нощ, но сега стоеше в заведението, с догарящ фас в ръка. А пред погледа му елегантна жена, полюшваше обутите си в фигурални чорапи бедра, докато се запътваше към бара за ново питие. Гледката го изпълваше с очарование и охота. Духна дим в посока на жената, и в мъглата от дим, розите по чорапите и сякаш оживяха, имаха очи, блестящи, примижали. Желание, цветност. Духна дим отново, жената беше на бара и гледката пред неговите очи беше повече от красива, повдигнала се на пръсти, тя говореше нещо на бармана и се подсмихваше загадъчно. Мъглата от дим му донесе ново видение. Кръгчета и ромбчета се преплитаха по краката и, и докато следеше тяхното движение, усети че погледа му стига до ръба на чорапа и, нататък въображението му беше силно, след това обратно надолу, плъзгайки се плавно, като в сиропирано езеро, гъсто и тежко. Жената се повдигна отново на пръсти, едната и обувка леко се изхлузи. Наведе се да се обуе, и видя че той я гледаше. Пламъчето в очите и блесна, за малко да го изпепели до кости, удържа на погледа и, и дръпна от цигарата. Мислите му танцуваха с розите по чорапите и, играеха валс, танго, всички възможни танци. Тя се върна на мястото си с изящна походка. Седна, намести се удобно, кръстоса крака и отпи от чашата си. В течноста и се видяха красиви лебеди, плуващи в езеро, докато утринната мъгла се вдигаше бавно към небето. Погледна към него, и си спомни за вчерашната красива любов която прави със стар познат, с когото не се бе виждала дълго време.
Розите и фигурките от чорапите и бяха неподвижни, но все още привличаха внимание към себе си.
Той угаси тънкия фас в кристалния пепелник и се отправи към изхода с цветно въображение, желание, и ентусиазъм за нови предизвикателства. Обичаше жени с пламъчета в очите си, пораждащи охота за живот и цветни утрини.

Страхотна реминисценция на фантазия или блян, от което се е получил чудесен разказ! На истински писател, като Мопасан, примерно, но по-благ. Затова ли те нямаше!?

фантазиите никога не умират при мен явно :), а понякога се и случват. Радвам се че оценяваш това мое писане. Мерси

Ще очаквам следващия разказ!
Успех!